Емоционално и физическо насилие: Когато болката става част от характера ни
- MSc Siyana Yaneva
- 12.05
- време за четене: 4 мин.
Актуализирано: 12.05

"Те не те нараниха, защото не беше достатъчно добър. Те те нараниха, защото самите те не бяха излекувани, стабилни или свързани с човечността си." - Сияна Янева, психолог във Варна и чужбина
Тази истина може да се усети като студено пръскане на вода – шокиращо, но пробуждащо. Насилието, независимо дали е емоционално или физическо, оставя дълбоки белези, но тези белези не са отражение на вашата човешка стойност. Те са отражение на болката и ограниченията на насилника.
Нека ви разкажа една история. Веднъж работих с жена – нека я наречем Анна – която дойде при мен, усмихната, спретната, високофункционална в работата си, но очите ѝ издаваха изтощение и болка. Тя описваше съпруга си като „стресиран от ежедневието, а не насилник“. Казваше: „Той не е перфектен, но кой е?“ Отне ни седмици на изграждане на доверие, за да ми признае, че понякога изтръпва, когато той влиза в стаята. Понякога, също контролира колко вода пие, за да избегне нощни спорове. Понякога има синини, които не може да обясни на другите и обяснения, които репетира, в случай че някой я попита откъде са.
Това е насилие. И Ана изобщо не е сама в преживяването му.
Какво всъщност е насилие?
Насилието е всяко поведение, използвано за контролиране, сплашване, нараняване или лишаване от власт на друг човек. То не се ограничава само до физическо насилие. Всъщност, емоционалното насилие често може да бъде по-коварно, по-манипулативно и по-дълготрайно.
Насилието не винаги е видимо. Много жертви живеят в мълчание с години, защото са финансово зависими, емоционално изнудвани или са били подготвени да вярват, че те са проблемът. Като психолог с опит по проблема с насилието над възрастни и деца, аз Сияна Янева, искам да ви уверя, че вие не сте проблема и заслужавате безопастност.
Видове насилие
1. Физическо насилие. Признаци:
Синини, изгаряния или наранявания с непоследователни обяснения
Чести „инциденти“ или спънатост като прикритие
Бутане, шамари, удряне с юмруци, задушаване или ограничаване
Изолация от приятели/семейство за намаляване на видимостта отвън
Наблюдение на ежедневието им, контролиране на достъпа до кола или телефон
Психопортрет на жертвата на физическо насилие:
Свръхбдителност, винаги оценява околната среда за опасност
Изтръпва/стряска се при резки движения или повишен глас
Често омаловажава насилието или се самообвинява
Може да остане в средата на насилие, защото се страхува за живота си, прехраната си или за живота на децата си
Емоционална вцепененост, липса на (показване на) емоции или прекалено послушание
Често в режим на оцеляване
Често малтретирани и като деца в по-ранните си години
2. Емоционално и психическо насилие:
Газлайтинг: Кара те да поставяш под въпрос реалността си, спомените си
Обиди, унижение, грозни коментари
Изолация от приятели или семейство
Контролиране на това, което носиш, казваш или как се държиш
Заплахи за нараняване, самоубийство или изоставяне
Психопортрет на жертвата на емоционално насилие:
Ниска самооценка, постоянно съмнение в себе си
Прекомерно извиняване
Трудност при вземане на самостоятелни решения
Често перфекционисти, опитващи се да избегнат „провокиране“ на насилника
Високофункционални външно, но тревожни и хиперкритични вътрешно
Финансово контролирани, дори и да работят (напр. нямат достъп до банковите си сметки)
Как насилието влияе на жертвата с течение на времето
Насилието не само боли в момента – то променя начина, по който човек вижда света, себе си и другите. Много жертви развиват:
Перфекционизъм – Ако съм перфектен, няма да ме наранят.
Вина и срам – Може би съм го заслужил.
Хипернезависимост – Няма да позволя на никого да се доближи отново.
Зависимост – Не мога да оцелея без тях.
Тревожност или панически атаки – Особено около авторитетни фигури или конфликти.
Трудност с доверието – Хората се превръщат в потенциални заплахи.
Депресия или притъпяване– Заучено откъсване от непреодолима болка.
Често срещани погрешни убеждения, които жертвите носят със себе си:
„Не беше чак толкова лошо.“ — Ако трябва да го оправдаете, значи е било чак толкова лошо.
„Те ме обичат, просто не знаят как да го покажат.“ — Насилието не е любов.
„Ако си тръгна, ще остана сам/а завинаги.“ — Може да се чувстваш сам/а сега, но не си. Помощ съществува.
„Трябваше да се постарая повече.“ — Вече си опитал всичко. Не е твоя вината.
Как да започнем лечение?
Изцелението започва, когато спреш да носиш срама на някой друг и започнеш да правиш крачки към безопастността си и тази на децата си.
Стъпки към свободата:
Признайте, че това е насилие. Езикът е важен. Кажете го на глас!
Потърсете подкрепа. Психологичните услуги и психотерапията (когнитивно-поведенческа терапия (КПТ), интегративна терапия,холистична терапия, хипнотерапия и др.) могат да ви помогнат да възстановите реалността си. Ще се изненадате.
Създайте си безопасност. Разработете план за бягство или излизане от ситуация, ако е необходимо. Обадете се на горещи линии. Говорете с приятели.
Свържете се отново със себе си. Воденето на дневник, терапията, безопасните пространства помагат за пренастройване на идентичността, която насилието се е опитало да заличи.
Възстановете нервната си система. Злоупотребата нарушава чувството ви за безопасност. Научете се да дишате, да се заземявате, да успокоявате тялото си.
Смелост срещу страх
„Да нямаш страхове е глупаво и нечовешко. Ние лекуваме такива хора без страх. Смелостта, от друга страна, е да се страхуваш и да действаш въпреки страха. По-лесно е да покажеш смелост, отколкото да пропилееш живота си в страх.“ - Сияна
Не е нужно да чакаш, докато не се страхуваш да действаш. Не е нужно да си обмислил всичко, за да си тръгнеш. Нужна ти е само една малка стъпка. После още една.
По-лесно е да се изправиш пред страховете си, отколкото да живееш поробен от тях. Живот, живян в страх, е пропилян.
Заключителни мисли
Никога не си бил прекален/а. Никога не си бил прекалено чувствителен/а. Никога не си бил недостоен/а.
Насилието те кара да забравиш силата си. Но тя все още е там.
Като психолог във Варна и Кипър, най-дълбоката ми радост е да ти помогна да я откриеш отново – нежно и безопасно.
Тук съм. Вече не си сам/а.
Свържи се с мен, за да споделиш историята си и да започнеш да трансформираш живота си от днес. Още от блога.
Comments